НАЧАЛО - Асоциация РАДКО

22 октомври 2016 г. | Владимир Перев

Едва ли някой в Македония и България помни събитията около регистрацията и представянето на първото сдружение на македонските българи и името му с тогава, а и сега, провокативното име РАДКО, псевдоним на последния истински лидер на ВМРО Иван Михайлов.

Преди шестнадесет години, сега вече далечната 2000 г., в елитния скопски хотел "Холидей Инн" е проведено честването по повод създаването на гражданското сдружение, което требваше да оцелее и да възстанови политическите, образователните и човешките права на македонските българи, затрити след окупацията на Македония от страна на Сръбската власт през 1918 година. Представянето завърши със скандал, когато някакви хулигани, вдъхновени и поддържани от тогавашната власт в страната, представена от Любчо Георгиевски и Доста Димовска, хвърлиха димки, а присатните гости сред които бе и българският посланик и депутати от българския парламент, напуснаха залата. Малко време след това, тогавашната власт, т.е. македонския Конституционен съд забрани асоциацията.

И когато всички си помислиха, че това е краят на историята за правата на македонските българи, един човек, председателя на асоциацията Владимир Панков от Охрид, започна истинска борба за историческите права на македонските българи. Направи жалба до съда за човешки права в Страсбург и цели шестнадесет години, той сам, като съвремен Давид в неравната борба срещу Голиат, въплътени в македонските институции, водеше неравноправната борба. Накрая, съдът в Страсбург се произнесе в полза на хората в неравностойно положение, потвърди документите за основаване на сдружението РАДКО и им възложи на македонските власти тяхната регистрация.

От сега нататък сдружението РАДКО ще работи свободно и ще изпълнява своята социална и хуманна мисия. Има собствена интернет страница, редовно сътрудничи и с интернет страницата на Македонска Трибуна от Торонто, Канада, а поддържа и връзки с множество български организации по света. От сега нататък, на РАДКО, но и на съвестта на българите по света и изобщо на България, остава борбата за правата на македонските българи.

08.10.2016 | Иво Иванов

Иван Михайлов взима това име като псевдоним от думата ратник. Тя буквално значи - служител. Най старото и споменаване в индоевропйските езици е записано в Индийския епос "Рамаяма". В книгата колесничарите, тоест слугите каращи колесницата на царете и героите са наречени "ратаи". Любопитното е, че през славянските езици думата прониква дори в немския език и после се връща при нас като "рицар". Кметство на германските градове и селища и до ден днешен се наричат Ратхауз - тоест къщата на слугите на града, но и на военните. Там са се пазели и оръжията на градската стража и документите на селището. На немски ратай - става райтер, тоест военен конник, който сружи при господаря. Впоследствие това райтер става на български и на другите славянски езици - рицар. Ратник е и войник. Предполагам, че от същия корен е и думата редник, за обикновените войници във войската, на които се нарежда или го пореждат, какво да вършат. Спирам с анализа на думата Ратко и ратник, като горещо ви пожелавам да имате упех и с втората част от нелегалното име на Иван Михайлов и то не случайно е било Деянов. Така че, освен български ратници ви пожелавам и много, много успешна дейност - на новия имперски език му казват - екшън....

Въпреки 16-годишните забрани, провокации и брутални анти-български прояви срещу защитниците на българската кауза в Македония, справедливостта най-после възтържествува! Съгласно постановлението на Европейският съд за Човешки Права в Страсбург, македонските власти (с Решение на Централния Регистър в Скопие № 30120140031889 / 06.10.2016.) признаха правото на легитимност на Асоциация “РАДКО”.

Делото на Владимир Панков и неговите съмишленици е достойно за уважение и подкрепа от всички които милеят за правото на самоопределение,, независимо от страните, които обитават. Въпреки неимоверните препятствия, пред които бе изправена тази про-българска организация, тя премина през тях с много усилия и воля, като даде нова надежда за запазване на българското самосъзнание и език в Македония. Това е поредното доказателство, че когато духът у човека е окрилен от правдивостта на каузата, за която се бори, то никакви пречки не са в състояние да спънат постигането на целите му.

Скъпи приятели от Бавария, нека всички да поздравим събратята ни от Охрид и да се присъединим към силата на духа им, с която не спират да подържат високо знамето на българското самосъзнание в Македония, въпреки неизброимите страдания, препятствия и заплахи, на които те са били подлагани досега. Ние много се надяваме, че човешките и гражданските права на българите в Македония ще бъдат гарантирани и окончателно защитени.

Брой 6, 2016 г. | Списание “България Македония“

Владимир Панков е роден през 1954 г. в Охрид. По образование е икономист. Работил е известно време в Швейцария. След разпада на Югославия, заедно със съмишленици, създава Организация на българите в Р Македония, носеща инициалите на историческата ВМРО. Това става през 1993 г. Организацията не получава официална регистрация, а Владимир Панков е арестуван няколко пъти, бит и малтретиран заради това, че изповядва българската си национална принадлежност. На 30 юли 1996 г. по­лучава български паспорт. Поканен от известния австрийски лингвист професор Ото Кронщайнер на симпозиум в Залцбург, той е задържан на летището в Скопие и българският му паспорт е отнет от полицията. Обявената от него гладна стачка завършва с връщане на документите за самоличност и идването му в България, където престоява до 1998 г..

На 27 октомври 2000 г. той създава Сдружение на граждани "Радко", което е представено официално в хотел "Холидей ин" в Скопие, съпътствано от хвърляне на димки и други провокации. По-късно Сдружението е обявено за противоконституционно от македонската съдебна власт. През 2008 г. "Радко" печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург, срещу Македония.

От тогава до днес опитите на Владимир Панков за озаконяването на Асоциацията на граждани за запазване на идентичността на българите в Р Македония "Радко" - Охрид не бяха един или два. Най-после, Асоциацията е регистрирана от Централния регистър на Р Македония, което е атестат за борбените качества на нейния председател.

Април 2014 | ГЛАС НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

Интервю на Иван Николов

Владимир Панков е роден през 1954 г. в Охрид. По образование е икономист. Работил е известно време в Швейцария. След разпада на Югославия, заедно със съмишленици създава организация на българите в Р Македония, носеща инициалите на историческата ВМРО. Това става през 1993 г.. Организацията не получава официална регистрация. Това не отчайва Владимир Панков, чието рождено име по македонските документи е Владимир Паунковски, и той продължава да търси варианти. На 30 юли 1996 г. получава български паспорт. Поканен от известния австрийски  лингвист професор Ото Кронщайнер на симпозиум в Залцбург, той е задържан на летището в Скопие и българският му паспорт е отнет от полицията. Обявената от него гладна стачка завършва с връщане на документите за самоличност и идването му в България, където престоява до 1998 г. На 27 октомври 2000 г. той създава Сдружение на граждани “Радко”, което е представено официално в хотел “Холидей ин” в Скопие, съпътствано с хвърляне на димки и други провокации. По-късно Сдружението е обявено за противоконституционно от македонската съдебна власт. През 2008 г. “Радко” печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург срещу Р Македония.

25.03.2013 | Всеки Ден

Автор: Марина Чертова

Паметникът на българите, които загинаха през септември 2009 г. в Охридското езеро при потъването на кораба "Илинден", бе осквернен с нацистки свастики и обидни думи. Кой и защо посяга на паметта на мъртвите българи в Македония? Защо властите в Скопие позволяват паметните плочи да бъдат поругавани? С тези въпроси „Всеки ден" се обърна към Владимир Панков, председател на българското гражданско сдружение в Македония „Радко". Името на организацията идва от псевдонима на легендарния лидер на ВМРО Ванче Михайлов - Радко. Основната цел на сдружението, което властите в Скопие обявиха за противоконституционно, е да се зачитат правата на македонските граждани с българско самосъзнание. Панков е роден като Владимир Паунковски в Охрид. По образование е икономист. През 1996 г. става български гражданин и променя името си на Панков. Властите в Република Македония обаче отнемат българския му международен паспорт. След няколко ареста, гладна стачка и намесата на българските власти паспортът му е върнат. Една година пребивава в България, след което в 1998 година се връща в Македония. През 2000 г. става лидер на „Радко".

ИНТЕРВЮ | Сряда, 10 Февруари 2010 | FROG NEWS

интервю на Ана Кочева

Българите от Република Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата, искат от нелегалната Асоциация на българите в Македония РАДКО.

Владимир Панков е роден като Владимир Паунковски в Охрид. По образование е икономист. След разпада на Югославия през 1993 г. се опитва да създаде в Република Македония организация на българите там, под името ВМРО, но уставът не е регистриран от съда. На 30 юли 1996 г. става български гражданин. Променя името си на Панков. През ноември 1996 г. властите в Република Македония отнемат българския му международен паспорт. След няколко ареста, гладна стачка и намесата на българските власти, паспортът му е върнат. Една година пребивава в България, след което в 1998 година се връща в Република Македония. През 2000 година става председател на Сдружение РАДКО, което в 2001 година е обявено за противоконституционно. Сдружението носи името на псевдонима на един от лидерите на ВМРО Иван Михайлов. През януари 2008 година Радко печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург срещу Република Македония. Панков е автор на книгата „Историческата истина за културната идентичност на славянското население в Република Македония“, издадена през 2004 година.

5 септември 2016 г.

Сигурно някои изпитан номеролог може би ще намери интересни закономерности в богатия житейски и революционен път на Иван Михайлов. В спомените си има такива податки. Роден е в края на август 1896 г., а началото на септември 1990 г. предава Богу дух. По средата, 31 август 1924 г. е злочетата гибел на Т. Александров, негов земляк, учител и съратник в следвоенната революционна борба на македонските българи.

От членовете на ЦК на ВМОРО/ВМРО Иван Михайлов е единственият с уникални личностни характеристики.

На дълго отлагания конгрес, февр. 1925 г., с. Сърбиново, дн. Брежани, Благоевградска област е избран на 29 години за водещ член в ЦК на родената от извънредните обстоятелства нова ВМРО. Най-младият от членовете на ръководния орган живее най-дълго. Цели 65 години името му е емблематично в освободителното движение на българите от Македония.

Иван Михайлов е единствен от дейците на революционната организация, който толкова много и толкова дълго да е възхваляван и обругаван.

Неговото кипящо българско родолюбие и антикомунистическата му убеденост постоянно дълбаят остри разграничителни линии и отворят фронт сред управляващите власти в Белград, София и Скопие.

Отстоявайки единството на българската нация и на ВМРО името на Иван Михайлов е обвързано с типичното за междувоенното време политическо насилие. Неговите географски координати не са малко, а едва ли някога то ще бъде оправдано. Живите наследници на видни български родове от Македония пазят спомени за гибелта на техните близки. До днес отношението им спрямо Ив. Михайлов е изтъкано от неприязън и трудно обяснима липса на християнско опрощение.