БОРИС ТАШКОВ - БИОГРАФИЯ - Асоциация РАДКО

Отиване към съдържанието

Главно меню:

БОРИС ТАШКОВ - БИОГРАФИЯ
Роден съм на 5 октомври 1947 г. в София, в семейството на българи от Македония, на прапрадедите ми Анастас и Евтим родени през 19 век в българския град Корча (днес в Албания) - Османска Империя, дядо и баща на дядо ми Ташко Евтимов Анастасов, българин, роден през 1872 г. в гр. Охрид, Вардарска Македония и на баба ми Евтимия Димитрова Евтимова (по мъж) - българка, родена през 1875 г. в с. Злетово, Щипско, Вардарска Македония, чиито семейства, на дядо ми и баба ми след 1878 г. се установяват в София.
Прадядо ми Евтим и дядо ми Ташко живеят около бъдещия пл. Възраждане на ул. Софроний Врачански, където са родени баща ми, сестрите му и брат му: Елена (1901), Евтим (1902), Златка (1904), Цветанка (1906) и Христина (1911). По-късно живеят в дома си в кв. Ючбунар (Коньовица) на ул. Димитър Петков № 85. Дядо ми е поборник заедно със своя съмишленик и връстник от Кукуш - Гоце Делчев. Баба ми Евтимия и дядо ми Ташко създават семейство през 1900 година. Дядо ми от края на 19-ти век, до смъртта си през 1934 г. като ловджия е имал гостилница-кръчма, която като кръчмата на хъша от Браила – българина Никола Странджа е била отворена за македонските комити, където се хранели, а в къщата му са спали неговите връстници - комитите Гоце Делчев, Даме Груев, Ал. Протогеров, Яне Сандански, а по-късно и по-младите Тодор Александров, Иван Михайлов- Радко и т.н..
От баща ми Марин (р .09.11.1908 г. - София) и от леля ми Елена (р. 03.06.1901 г. в София) зная, че дядо ми, член на ВМОРО е бил знаменосец в Илинденското въстание, в Балканската война и в Първата Световна Война и не е изменил на идеите на ВМОРО. След убийството на по-младия от него щипянин Тодор Александров, с чието семейство зная това на баба ми Евтимия и брат й Стоимен Димитров е било близко, дядо ми,”михайловиста” поддъжа новия председател на ВМОРО - Иван Михайлов- Радко.
Къщата на баба ми, в центъра на с. Злетово, след сръбската окупация на това българско село (сега град) на 20 ноември 1919 г., е обсебена от сръбски колониалист - и през 1942 г. при опит на баща ми и баба ми да си я върнат обратно, се спасяват, от убийство, в полицейския участък.
Дядо ми Ташко Евтимов Анастасов, давал пари за строежа на македонския дом в София на ул. Пиротска № 5, се противопоставя на ”върховистите” от Москва, които на 62 годишна възраст, през 1934 г. в София, го убиват, недалече от къщата му на ул. Пиърс О`Махони № 1, в края на София, юго-западно от Завод 12 в кв. Лагера. Баба ми умира в София през 1943 г. на 68 години.
Оригиналната лична карта на баба ми от 30-те години на 20-ти век я съхранявам в дома си.
Баща ми, Марин Ташков Ефтимов-българин, роден на 09.11.1908 г. в София до 1944 г. е бил строителен предприемач на новостроящите се от него мостове по жп линията София-Варна, корабостроителницата във Варна /1943-44г./ на фирма ”Кораловаг” и на жп гара Шумен /1943-44 г./ на БДЖ, когато на 09.09.1944г. е арестуван от червената армия на площада в Шумен, а след това политически е въдворен, първоначално в Добруджа, а след това и на различни строежи да строи мостове в прохода Хаинбоаз; на язовир Студена, центъра на София, заводи в Димитровград и т.н. през тези почти 13 години до Коледа на 1957 г., когато е освободен.
По време на опита по създаване на Балканска Федерация през 1947-48 година е притискан да се пише ”македонец”, но той отказва и му удължават на почти 13години ”задължителния” изселнически трудов период и го освобождават пред Коледа на 1957 г., когато се завръща в София и въпреки доброто му образование му разрешават да работи в строителството, и да строи жп мостове по двойна жп линия София-Мездра, разширение на ”пристанище Варна”, телевизионна кула – София и сгради на БДЖ.
Баща ми работи до 72 годишна възраст, когато след ”настинка”, лекаря от 16-та поликлиника за кв.”Лагера” д-р Радойков с медицински средства ”неволно” умъртвява баща ми на 16 декември 1980 г., като не довършва своя строеж на жп мост край гара Белово по двойната линия София – Пловдив.
Прокуратурата без обяснение ”отказа да приеме” моя и на майка ми жалба срещу лекаря!
Майка ми Гинка Петкова Даскалова – Ефтимова е родена в гр. Шумен на 22 март 1922 г. от богат с културни традиции даскалски род на дядо си Христо, даскал в Шумен и Шуменско и съратник на Добри Войников и Васил Друмев. По майчина линия зная от баба ми-Стефанка (р.1901)-нейната майка, че рода на прадядо ми Бончо Янков Георгиев, също е от Македония, преселили се в с.Косово и с.Трекляно, а след емиграцията му от края на 19 век в Детройт-САЩ, с долари купува чифлик с ниви в с.Дуванлар(Омуртаг), където за 10 г. преди 1944г. е кмет и със свои пари строи църквата на село Дуванлар.
Баща й на майка ми, дядо ми Петко Даскалов, е бил технолог в бирена фабрика в Шумен, а чичо й Никола Христов Даскалов, между двете войни и след това е кинооператор и художник. Сестра й, леля ми Русанка Даскалова, е учителка в Шумен, а майка ми, немски възпитаник, до 09.09.1944 г. е редактор на в-к ”Шуменско Слово” на адвоката Иван Попов. Поради мразения от комунистите вестник в който е работила и макар, че е майка на три деца, след 1944 г. не й разрешават да работи, и едва 24 г. по-късно, в 1968 г. и то с ”връзки” й разрешават да работи на ... хелиографа във ”Водпроект”, а после до 1988 г. като чистачка в ”БалканкарКомплект”,когато я пенсионират с половин пенсия.Майка ми е покойна от 27.12.2004г..
Имам две сестри, родени в София, Елена(1949)-неомъжена и Снежанка (1952), която е семейна.
От 1975 г. до 1980 г. бях женен за Мари Мизогучи, бакалавър по японска литература на женския университет ”Токио Джоши Дайгаку” и магистър по френска литература на университета в Нюшател-Швейцария, дъщеря на живеещия в град Нара-Япония професор от Университета на Осака -Катсуя Мизогучи от самурайски род на Шизуока-Япония. През 1976/1977 г. живях в Нара, Фуджи и Токио и работих около 1 г. в кантората на арх.Кенджи Имай в гр.Нара и Токио. Съпругата ми не понесе наложени ни ограничени от соц.строя в България, побой над мен след политическо арестуване през 1978 г. и поиска да се преселим в Цюрих-Швейцария, на което й желание, оскърбително за мен, отказах, въпреки, че там се роди дъщеря ми Наталия (сега на 33г.).
От 1980 г. живея с Румяна Архилова Петкова, родена в Сандански, внучка на дедо Петко комитата от Ощава, чиито род и той са участници в Разложко въстание (8 септември 1878-26 май 1879 г.). Тя изучи икономика в УНСС и й бе отказано разпределение(работа). С нея имам две деца, като през т.г. сина ми Марин, който е компютърен специалист в американска фирма ще навърши 30г., а дъщеря ми Лиана - 15 г. след като овладя до VІІ кл. английския език, сега изучава френски език в 8 клас на езиковата гимназия.
Последователно учих в 19-то СОУ ”Елин Пелин”-София, в архитектурна гимназия и ВИАС- София. Преди 1989 г. като проектант проектирах транспортни и машиностроителни обекти в реномирани проектански институти. За късо време по политически причини преди 10 ноември 1989 г. се наложи да емигрирам в Цюрих-Швейцария при японската ми съпруга и в България се завърнах на 15 декември1989г. – само месец след преврата срещу Тодор Живков и тогава станах учредител на Републиканска Партия в периода: 20 декември 1989г. - 3 февруари 1990г. в кино ”Петър Берон”. Чрез нея като лидер на Люлинска организация на РП участвах в създаване на СДС Люлин” на 1 март 1990 г. и след това като председател на РП и председател на 4-ти Клуб на СДС Люлин, един от най-дейните в България, до 2004 г. бях член на КС на СДС Люлин, когато поради отказ на Н. Михайлова да си подаде оставка след неуспех в МИ-2003 за Кмет на София, деактивирах членството си в СДС и като член на СДС в Люлин работих за реформа на СДС, но се стигна през 2004 г. до създаване на ДСБ за което и за ”Синята Коалиция” винаги до сега за тях гласувах.
От 13 окт.1992 г. до сега съм управител на фирма ”МариБор” с кантора за недвижими имоти с предмет на дейност комплексна проектанска и консултантска дейност при търговия с имоти. През 2006-2007г. бях брокер в ”Агенция за Недвижими Имоти ”К-2”, а през 2011г. и консултант по продажба на недвижими имоти в агенция ”Глобъл Сървисиз”. Като архитект-проектант, познаващ ГИС на София, географската информационна система на София, умея перфектно по графичен начин да изобразявам ръчно имоти при представянето им пред купувачи и наематели в градоустройствения план, търсещи ги на българския пазар в градове и села, в планински и морски курорти, реално предимство пред брокери без стротелни знания. В продължение на 18 месеца работих в компании и за бързи кредити: ”ИЗИ” и ”ХЕЛП”, които напуснах зарад несъгласие кредитоискателя да се облага с високи лихви. Имам компютърни знания при работа с УЪРД и ЕКСЕЛ. Планински водач и спасител съм. Действащ съдия по лека атлетика съм със защитено най-високо ниво на съдийска компетентност: Съдия ”републиканска” категория.
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню