МОНОЛОГ ЗА "РАДКО" - Асоциация РАДКО

22 октомври 2016 г. | Владимир Перев

Едва ли някой в Македония и България помни събитията около регистрацията и представянето на първото сдружение на македонските българи и името му с тогава, а и сега, провокативното име Радко, псевдоним на последния истински лидер на ВМРО Иван Михайлов.

Преди шестнадесет години, сега вече далечната 2000 г., в елитния скопски хотел "Холидей Инн" е проведено честването по повод създаването на гражданското сдружение, което требваше да оцелее и да възстанови политическите, образователните и човешките права на македонските българи, затрити след окупацията на Македония от страна на Сръбската власт през 1918 година. Представянето завърши със скандал, когато някакви хулигани, вдъхновени и поддържани от тогавашната власт в страната, представена от Любчо Георгиевски и Доста Димовска, хвърлиха димки, а присатните гости сред които бе и българският посланик и депутати от българския парламент, напуснаха залата. Малко време след това, тогавашната власт, т.е. македонския Конституционен съд забрани асоциацията.

И когато всички си помислиха, че това е краят на историята за правата на македонските българи, един човек, председателя на асоциацията Владимир Панков от Охрид, започна истинска борба за историческите права на македонските българи. Направи жалба до съда за човешки права в Страсбург и цели шестнадесет години, той сам, като съвремен Давид в неравната борба срещу Голиат, въплътени в македонските институции, водеше неравноправната борба. Накрая, съдът в Страсбург се произнесе в полза на хората в неравностойно положение, потвърди документите за основаване на сдружението РАДКО и им възложи на македонските власти тяхната регистрация.

От сега нататък сдружението РАДКО ще работи свободно и ще изпълнява своята социална и хуманна мисия. Има собствена интернет страница, редовно сътрудничи и с интернет страницата на Македонска Трибуна от Торонто, Канада, а поддържа и връзки с множество български организации по света. От сега нататък, на Радко, но и на съвестта на българите по света и изобщо на България, остава борбата за правата на македонските българи.