РЕЧТА НА АСЕН АВРАМОВ - Асоциация РАДКО

Вида Боева Попова

Както бехме обещали, предлагаме речта на Асен Аврамов на читателите ни,произнесена по случай 37-ия годишен конгрес на Македонските патриотически организации в Съединените щати и Канада, състоял се в Торонто,Онт. Канада от  15 август до 19 август 1958 година. Конгресите  на МПО винаги са били поздравявани от видни политически лица и сенатори, а много често са били и гости-говорители . МПО минаваше за авторитетна организация за Белия дом, а и за правителствата в Канада.

Ето текста:

При откриването конгреса на МПО/37-ия годишен конгрес –б.н./Господин председателю, Благоговейни отци, господа делегати, драги сънародници, Колкото пъти съм идвал в Канада и Съединените щати, всекога съм изпитвал едно вълнение. Не само защото ще видя родолюбието на нашето македонско общество в тоя континент, но и ще бъда сред свобода и демокрация, които са цел на освободителната борба в Македония и мечта на поробения наш народ./Ръкоплескания/. Македония е и ще бъде навеки признателна на Канада и Съединените щати, задето тия  две велики демокрации дадоха прием и възможности за напредък на нашия народ тук, а така също свобода да работи по легален път за Македония./Ръкоплескания/. Съединените щати и Канада са образец за начина по който требва да бъде живота и бъдещето на Македония/продължителни ръкоплескания/.Нося ви поздравите на разпокъсана, поробена, но борческа Македония/продължителни ръкоплескания/. Както в миналото, така и сега всенародният характер на освободителната борба е отличителното в нея. В историческия път на тая всенародна борба изпъкват фигурите и имената на нейните велики борци, които дават характерен отпечатък на целото движение през живота им, а така и след смъртта им.Такива имена се носят от уста на уста, народа ги възпева и усеща техния мъченически и юнашки живот като живот на страдална и борческа Македония./Ръкоплескания/

Заговори ли се за Гоце Делчев, съвременниците казват, че той е сърцето на борбата и на Македония. Помисли ли се за Дамян Груев, цела Македония изживява гранитната воля на Вътрешната македонска революционна организация. Освободителна борба не може да съществува без историческа основа. Христо Матов бе историческата основа и идеологията на борческа Македония. Без чистота, без съвест, не е възможна идейна борба.Но заговори ли се за съвест в освободителната борба – всички казват – Пере Тошев е съвестта на тая революционна борба. Сетне изгре звездата на Тодор Александров/продължителни ръкоплескания/,когото народа кръсти Старио още на младини, защото в негово лице усещаше умът,волята,куража,конспирацията,политическата и национална програма на Македония в борбата за освобождението/ръкоплескания/. От 35 години насам македонската борба е свързана с друго име. Неговата борба и личен живот проникнаха в душата на всеки в Македония и то така, щото спомене ли се името му, то изразява борба,безкомпромисна борба в Македония за Македония; изяви ли се името му в световния печат, то значи за всички, македонската борба, фанатичният освободителен идеал на Македония. Нашият народ  гальовно го нарича Ванчо/бурни ръкоплескания/. От него нося поздрави и съкровенните му пожелания за успех в делото ви.

Сега се навършват 40 години от както Иван Михайлов е влезъл в македонската освободителна борба и 35 години от както като член в Централния комитет на ВМРО, е на чело на народната борба. Именно затова намирам, че най-уместното е пред днешното големо народно събрание да спра вниманието на всички ви къмъ Иван Михайлов/ръкоплескания/. Неговият живот и борба са най-ярко очертание на безкомпромисна привързаност към основните принципи – самостоятелно македонско освободително движение, пълна независимост на Македония, зачитане свободата и равноправието на всички народности в Македония/ръкоплескания/.

При първа среща с него вие ще почувствате неговите ясни сини очи, от които лъха доброта и мечтателност.При заговаряне той ви пленява с всестранния интерес към всеки го, към семейството му,към родното му место.Той говори непринудено, ясно,топло и цветисто. Той пипа право в душата ви и вие усещате,че пред него свободно може да я откриете. Разделите ли се с него – в негово лице вие вече имате нещо повече от брат. Вгледате ли се около устните му,вие ще откриете волевия човек; човекът на делото, на акцията, човекът който поема исторически отговорности за делата си. Целото изражение на лицето му е съчетание на доброта и мечтателност с воля и смелост.

За водител на всеко движение се изискват големи качества. Но за водител на македонската народна освободителна борба с оглед на вътрешните и международни условия, при които тя се развива, се изискват извънредни качества.В такъв водител ние ще търсим дали той има логика,интуиция,въображение, идеи,съобразителност,конспиративен ум,политическа култура, вера в правотата на борбата, политическа гъвкавост,политическа прозорливост, силна воля, да не говорим за идеализъм. Той цел живот работи опрян на силен идеализъм. Но той, колкото идеално да мисли, толкова реално гледа на средствата и възможностите. Ако беше само идеалист,може би той щеше да изпадне в песимизъм. Той никога не е изпадал в песимизъм в каквито тежки положения да се намирал лично той, или Македония. От реалните условия изхожда при поведението и делата си. Но ако беше само реалист, той би отишъл в друга крайност – към авантюризъм.Авантюрите са съвършенно чужди на Михайлов. Затова го виждаме винаги отмерен.

Михайлов не надценява себе си; той никога не си приписва некакви особени заслуги. Не обича комплиментите. Но сметам, че той е приел само комплимента на Трайчо Чундев, който бе казал – противниците на Михайлов могат да му приписват много недостатъци, но никой не може да му отрече, че той всекога изцело мисли за Македония и непрестанно крои и обмисля планове за свободата на Македония/ръкоплескания/.

Още като младеж Иван Михайлов организира македонското студентско дружество “Вардар“ на здрави начала около принципа за свободна и независима Македония. От това дружество излезоха видни македонски деятели, борци и герои.Той има големи заслуги в организирането на македонската младеж,създавал е тайни ядки всред нея, откривал е и привързвал към делото лица за агитатори и крайни жертви.Надарен с логика,конспиративен и революционен дух и с качествата, за които споменах, още от младини той е посрещал борбата с смелост и я е водил успешно.  Най-големата заслуга на Михайлов още като младеж е,че той спаси Вътрешната революционна организация и въобще македонското освободително движение след смъртта на Тодор Александров, от посегателството на комунистите и разни други фронтове, които целеха да я ликвидират. Той схвана, че болшевиките искаха да превземат ВМРО, за да стане оръдие на болшевишките интереси на Балканите. Неговите лични качества и готовността му да взима отговорности в решителни моменти изиграха спасителна роля. Той се справи с враговете открито и смело и спаси както чистотата на македонското освободително движение, така и македонския освободителен идеал/продължителни ръкоплескания/.Още младеж той бива избран за член в Централния комитет на ВМРО. Като такъв той разви една широка деятелност в самата Македония и вън от нея. Революционните акции, организациите, прогандата из света се засилиха. Всички македонски институти в негово лице намираха дълги години насърдчение. След епохата на Тодор Александров можем смело да твърдим, без енергията, волята, гъвкавостта, прозорливостта и смелостта на Ванчо нашето движение би отбелязало много по-малко творчески дела/ръкоплескания/. Професор Любомир Милетич нарече нареждането на Иван Михайлов по повод сърбофилския преврат от 19-ти май 1934 година в София венец на героичните дела на ВМРО. Именитият наш професор схвана много правилно от какво политическо и национално значение бе факта, че нито един изстрел не се даде срещу българската войска от хората и съмишлениците на ВМРО. Това бе изричното нареждане на Иван Михайлов. През 1923 година Сърбия се разкайваше, че не е окупирала Перник и Петричкия окръг. Требва да си спомняме добре думите на Светозар Прибичевич, казани в Белградската скупщина. След като по време на преврата имаше даже български офицери станали сръбски оръдия, всеки въоръжен опит би предизвикал навлизането на сръбски войски в България и взимане на мина Перник и Пиринската област.Белград и предателите на България в София очакваха с нетърпение тоя изстрел.В България по това време беха арестувани  и интернирани над три хиляди души; много бити, а некои и убити. Но тоя изстрел не се даде. Колко напрежение това костува на Михайлов и другарите му, е отделен въпрос. Но заслугата е на лице. Тя става по-ясна, колкото повече са замисляме върху факта/ръкоплескания/.

Държанието на Михайлов през Втората световна война също така бе забележително.През целата война той не отиде в Македония или България. Не пожела чрез своето завръщане да свърже политиката на ВМРО, с тая на официална България. Верен на Македония, той стоеше здраво на принципа свободна и независима Македония/продължителни ръкоплескания/.

Политиката на България вървеше съвършенно паралелно с тая на Югославия до 6 април 1941 година. Само така може да се обясни, че през зимата на 1939 година Иван Михайлов и жена му беха арестувани от германските власти в Варшава, Полша.

През време на войната Михайлов държеше наблюдателно поведение. Той немаше никаква възможност да прави публични декларации, но не е пропускал нито един момент да говори и действува пред отговорни фактори за независима Македония. Българската държавна власт с окръжни посочваше Михайлов и другарите му като некакъв вид разколници. Българската държавна политика и когато пропадаше в пропастта,не искаше да види, че е сбъркала пътя и че нашата позиция е права/ръкоплескания/.

По отношение на комунизма гледището на Михайлов е широко известно. Основни принципи разделят освободителната борба на Македония от комунистическата тирания.И той е бранил като зеницата на окото си самостойноста на македонското освободително движение от опитите на комунистическите централи да ги превземат/ръкоплескания/.

Гледището на Иван Михайлов по отношение на таканаречената “народна република“ Македония в Югославия е съвършенно ясно: според него, това дело е комунистическо, или по-право сърбо-комунистическо. Тая така наречена “република“ не е нито народна, нито македонска. Идеалът на Македония никога не е бил Югославия. И виждаме как Белград системно провежда пак с терор политика на ликвидиране българите в Вардарска Македония. Всичко, каквото прави Белград там, е единствено с тая цел. Задачата на Белград си остава единствена и неизменна – заличаването на всекаква българска следа в тоя край.

Михайлов и Македония сега са още по-силно уверени, че основната цел на македонската освободителна борба требва да бъде:

а/Да се осигури национална и религиозна свобода на всички народности в Македония, които вековете са ни завещали, в това число и на българската.

б/ Географското обединение на Македония и нейната държавна независимост. Македонският въпрос е на Македония, а не на Югославия или кой и да е друг./Ръкоплескания/

Слушал съм Михайлов да обяснява:“Ние не се борим заради хатъра на некоя политическа формула – автономия, независимост, федерация или конфедерация. Която и да е от държавните формули, те требва да служат и да гарантират съществуването на народностите. Но ако, която и да е от тех, даже формулата на независима македонска държава,обрича на унищожение нашата българска народност,или която и да е от другите народности в Македония, тогава требва да се запитаме каква полза има от такава независима Македония.“

Михайлов казва, политическите формули и решения требва да служат на народностите, но в никой случай народностите не могат да бъдат пожертвувани за която и да е политическа формула./Ръкоплескания/

На тая позиция стои Иван Михайлов и с решителност направлява кормилото на освободителното движение. Един ден светът ще остане изненадан когато ще разбере колко жертви дава нашият народ  след Втората световна война в борбата за свободата. Ако Тито, комунистите в София или управниците в Атина позволят чуждестранни анкетьори да проникнат в затворите им,ще се види какъв голем е броя на тия, които са убити, затворени или осъдени в  борбата за освобождението на Македония; светът ще види как македонският освободителен идеал е силен и всенароден. С хиляди и хиляди се борят и страдат като членове на ВМРО или както в последните години шепнат- за Ванчо, за да подчертаят, че се жертвуват само за освобождението на Македония/продължителни ръкоплескания/. Името Ванчо стана синоним на самата съдба на Македония, на нейните страдания и борбата за обединение и освобождение. При най-тежки времена, при световни конфликти, катастрофи и войни, Иван Михайлов застана здраво на позицията само за една свободна и независима Македония. Това негово упорито лично държание очертава и най-новият път на Македония към освобождението .

Иван Михайлов бе писал за Тодор Александрова, че той създавал борци. Ние ще кажем, че Михайлов може да бъде сигурен, че много от откритите и създадени от него борци ще бъдат споменавани с векове от нашия народъ.

Бог да бди над Иван Михайлов и неговата справедлива борба! Дано бъдем щастливи скоро да го поздравим с крайния успех на борбата!“ /Бурни и продължителни ръкоплескания/

Публикувано в “Македонска Трибуна“, орган на Македонските патриотически организации в Американските щати и Канада, излизащ в Индианаполис, Индиана от 4 септември 1958 година.