ВЛАДИМИР ПАНКОВ 01.04.2014 - Асоциация РАДКО

Април 2014 | ГЛАС НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

Интервю на Иван Николов

Владимир Панков е роден през 1954 г. в Охрид. По образование е икономист. Работил е известно време в Швейцария. След разпада на Югославия, заедно със съмишленици създава организация на българите в Р Македония, носеща инициалите на историческата ВМРО. Това става през 1993 г.. Организацията не получава официална регистрация. Това не отчайва Владимир Панков, чието рождено име по македонските документи е Владимир Паунковски, и той продължава да търси варианти. На 30 юли 1996 г. получава български паспорт. Поканен от известния австрийски  лингвист професор Ото Кронщайнер на симпозиум в Залцбург, той е задържан на летището в Скопие и българският му паспорт е отнет от полицията. Обявената от него гладна стачка завършва с връщане на документите за самоличност и идването му в България, където престоява до 1998 г. На 27 октомври 2000 г. той създава Сдружение на граждани “Радко”, което е представено официално в хотел “Холидей ин” в Скопие, съпътствано с хвърляне на димки и други провокации. По-късно Сдружението е обявено за противоконституционно от македонската съдебна власт. През 2008 г. “Радко” печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург срещу Р Македония.

- С появата на асоциацията РАДКО за първи път след обявяване на самостоятелността на Р Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само че открито декларират собствената си българска духовно-културна идентичност, но и я анализират и критично се отнасят към официалната македонска историография, с цел да осветлят обективно историческото минало, да разобличат лъжите и да повдигнат отново българския възрожденски дух на Македония.

Асоциация РАДКО се създава за защита и реализация на национално- културните и политически права, интереси и убеждения на българите от Р Македония. Асоциацията се занимава с афиширане и реализация на идеите на Македонското освободително движение. Основателите на асоциацията я наричат РАДКО – това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.

Основните цели на асоциацията РАДКО са:

# Асоциацията да бъде организация, която ще афишира и реализира идеите на Македонското освободително движение;

# Асоциацията да бъде организация на способни, предприемчиви и уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност за себе си, за своите семейства и за своята българска духовно-културна общност в Р Македония;

# Асоциацията да бъде организация, построена на базата на традициите на европейската християнска цивилизация и на християнските  плуралистично- демократични традиции на Българския ренесанс в 19 век.

# Асоциацията да бъде организация, която интегрира обществото към ценностите на Европейският съюз и влияе за утвърждаването на добрите европейски практики;

# Асоциацията да бъде организация, която не приема комунистически и други тоталитарни идеологии;

# Асоциацията да бъде организация, чиито членове участват активно в развитието на българската култура и духовност;

# Асоциацията да бъде организация, чиито членове уважават и пазят законите на страната, защитават своите права и законни интереси и уважават правата и законните интереси на другите.

Основните задачи на асоциацията РАДКО са:

# Българите от Р Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;

# Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;

# Афиширане на Българската история и култура;

# Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Р Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;

# Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;

# Защита на българите в Р Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид;

# Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Р Македония и Българите от Р България. (Пояснение: духовното и културното единство на българите от Р Македония и българите от Р България може да се осъществи само тогава, ако се реализират предварително казаните основни задачи на РАДКО, за да можем утре да говорим за единно българско духовно културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно културно пространство, както е в Германия, Австрия и Швейцария.)

Това означава, че основните задачи на РАДКО просто казано може да се сведе до две основни изисквания:

1. Признаване на правото на държавност на българите от Р Македония.

2. Признаване на културната автономия на българите от Р Македония, която имахме от времето на Османската империя.

Много пъти съм казвал и сега ще повторя, позицията на РАДКО е червена черта, всички необходими компромиси са направени! Това означава, че позицията на РАДКО не е идеална и не може да бъде!

За нас, е неприемлива позицията на комунистите. Македонска нация да, но не на антибългарска основа. За нас е неприемлива комунистическата идея, затова, че прави българите от Македония да са второ качество българи. Ние, българите от Македония, няма да се откажeм  да бъдем достойни българи и в бъдеще!

- РАДКО не е създаден, за да се харесва на някого, РАДКО има ясни позиции и тук няма никакви компромиси. РАДКО  поставя своите цели и задачи  на основата на стабилни принципи,  ценности и духовна ориентация. Ето защо РАДКО не променя собствените си убеждения. Това е гаранция за нашата предсказуемост и разпознаваемост като обштествен фактор. Македонистките власти тук не са свикнали на такава позиция на граждани на държавата и това им пречи. Нещо, което говори за техния плуралистично-демократичен капацитет, т.е. за тяхната авторитарно-тоталитарна матрица.

Със съдебно решение на Върховния съд на Р Македония УЖП.бр.940/2010 от 17.05.2011г. РАДКО спечели делото срещу Решението за нерегистриране на Асоциацията, прието от Централния регистър на Р Македония на 31.07.2009 година.

С решение от 07.10.2011г. Централният регистър на Република Македония за втори път отхвърли регистрацията на асоциация РАДКО въпреки решенията на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Върховния съд на Р Македония.

Сега за втори път водим дело (от 31.01.2012г.) пред Административния съд на Р Македония.

- Асоциация РАДКО ще провежда сътрудничество само с такива сходни организации, които приемат нашите цели и задачи. На тези, които искат да помагат по друг начин за утвърждаване на българщината тук, РАДКО няма да пречи, но няма и да сътрудничи активно. Ние нямаме намерение да правим НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С НАШИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ!

От друга страна, колкото на мен е известно тук, в Р Македония, няма друга подобна организация с политическа програма като РАДКО. Всичките други организации са, така да ги наречем, “българофилски”, а не български.

- Ето писмото на президента:

“Здравейте,

Когато стана президент, в мое лице Вие ще имате истински партньор и приятел.

Познавам проблемите на тези общности и знам как България и българският президент могат да помогнат за решаването им. Аз гарантирам, че като президент ще се ангажирам лично с всеки актуален въпрос на българите в тези страни и няма да се колебая да го поставя остро на каквото и да е ниво – и в двустранните отношения, и пред Европа. Тук включвам всичко – образование, културна дейност, достъп до информация, всичко. България е член на ЕС и това я прави силна. Това трябва да се усети и сред българските общности в чужбина, така че да се гордеят, че са българи. От друга страна аз ще изисквам активност и от българските институции и то така, че ясно да се почувства подкрепата на държавата към българските общности. Независимо от формалното гражданство, всички български общности могат да разчитат на мен като на свой президент.

Поздрави,

Росен Плевнелиев”

- Г-н Президент, духовно-културното наследство, което са създали българите през вековете  принадлежи и на нас, българите от Македония. Това е наше историческо завоевание и затова ние и в бъдеще имаме право да бъдем достойни българи. От способността на отделните личности да бъдат независими се ражда националната независимост; и от достойнството на отделните личности се ражда националното достойнство.

- Г-н Президент, отговорете, кой е истинският наследник на Майка Българска Македония, дали синовете на свободна Българска Македония или синовете на поробена Българска  Македония.

- Повече от сто години вниманието не само на политическия и културния свят, но и на широкото световно обществено мнение е привлечено от Македонския въпрос, като най-драматичен пункт в неспокойните  Балкани. Въпреки че световната дипломация често се е занимавала с него, въпреки че международният печат постоянно е изтъквал необходимостта от справедливото му уреждане, и въпреки че студената война приключи и започна демократизацията на бившите социалистически източноевропейски страни, македонският въпрос остана в старото си състояние на неуреденост.

В света се знае, че Македонският въпрос излиза на сцената за пръв път след 1878г., т.е. когато се създава българската държава, след решението на Берлинския конгрес. Територията на Македония тогава остава отново под османско владичество и заради това започва освободителната борба на българското население. Така започва да се говори за отделен Македонски въпрос. Дотогава обаче такъв въпрос не е съществувал, тъй като той е бил част от общия въпрос за освобождаването на българската народност (нация), част от общия български национален въпрос, засягащ еднакво трите големи географски области, населявани от българската народност (нация), Мизия, Тракия и Македония. От тази гледна точка в своята основа македонският въпрос е български национален въпрос.

С решението на Ньойския договор от 1919 г. и за наказание на България, като участничка в Първата световна война на страната на Германия, Вардарската част от Македония, в която повече от 1300 години българското население е постоянно мнозинство, е предадена  на новосъздаденото кралство на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Кралство Югославия. Това решение дава възможност на Белград да провежда политика на насилствена сърбизация на българското население. В Титова  Югославия  тази сърбизация се осъществяваше под булото на  комунистическата идеология, чрез която беше създадена “македонска нация” и “ македонски език”  от българския диалект, който се говори в северозападната част на Вардарска Македония..

Територията пък на Вардарска Македония се организира в Република Македония и се обяви за неразделна част от югославската федерация. Процесът на ,,македонизиране” на българското население във Вардарска Мкедония след 1945г. добива характер на класически геноцид. Данните говорят, според много източници, че приблизително от един милион християнско население заради защита на собствения си български език и идентичност са убити без съд и присъда около 23.000 души, около 130.000 са осъдени на затвор между 10 и 15 години , около 200.000 се изселени от родните си места и около 300.000 души са постоянно наблюдавани и малтретирани от службите за сигурност.

Държавата Република Македония е създадена след разпадането на Югославия през 1991г. Съгласно Конституцията  цялото българско население (според доктрината ,,македонизъм”) е обявено за ,,македонско”. Политиката на държавата си поставя за цел, под маската за запазване на конституционното име (известно е несъгласието на Гърция по този въпрос) да се легализира извършеният културен геноцид след Втората световна война. Всички граждани на държавата, които се опитват да говорят открито за историческата идентичност на така наречения ,,Македонски народ” и днес се наблюдават от държавните служби за сигурност. Смисълът на тази държавна стратегия е да се защити позицията пред европейската и световната общност, че процесът на дебългаризация във Вардарска Македония е завършен и че българското население тук е приело новата, по насилствен начин, изкуствено наложена идентичност. Поради тази причина всички партии в страната са създадени и се контролират от службите за сигурност, а процесът на демократизация на държавата и обществото е тотална имитация.

От друга страна, държавният апарат вдига истинска “Берлинска стена” между Р Македония и Р България. Всичко това показва, че в Р Македония нищо не се е променило в отношението към българите от Вардарската част,  че дебългаризацията на страната продължава, а крайната цел на тази политика е тя международно да бъде узаконена.

От  казаното дотук става ясно, че:

Ние приемаме  гръцкото предложение за име на държавата да се ползва някое географско определение, като например – Вардарска Македония.

- Асоциацията РАДКО бе дълбоко потресена от шокиращото изявление на главата на така нареченото сърбокомунистическo (македонистическо) творение “Македонска православна църква – МПЦ“ г-н Стефан, който в коледно интервю в 2011г. пред медиите определи г-жа Спаска Митрова като част от “отпадъците, предателите и изродите“.

Сърбокомунистите (македонистите) създадоха така наречената Македонска православна църква – МПЦ с намерение чрез нея да превземат Македоно-Българските черкви в чужбина, както и тя да послужи като средство в унищожението на Македонската Българщина.

Асоциация РАДКО не признава така наречената Македонска православна църква – МПЦ като собствена църква и затова иска: “Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции (като част от Българската православна църква – БПЦ) в Р Македония, по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности“.

- Най-дълабокият пласт на нашата българска духовно-културна идентичност е православното християнството. В програмата на ”Радко” е записано:…” Без преувеличение може да се каже, че християнството е най-голямата метафизична и антропологична революция в човешката история. От философската реинтерпретация на човека естествено се стига и до социално-културната реинтерпретация; щом като всяко човешко същество е личност, тоест суверен творчески субект, не само микрокосмос, но и микротеос, тогава човек не може да бъде разглеждан като обект. В християнската метафизика робството се третира като метафизически скандал. От друга страна, след като на всяка човешка личност принадлежи метафизичната, първична свобода, тогава държавата и обществото трябва да се съобразяват с тази свобода като с безспорен факт. Оттук тръгват корените на всяка демокрация. Така че, когато се говори за плуралистична демокрация в страната, т.е. обществото, тогава се мисли не за нещо друго, а за секуларизирано Християнство…”

Затова очакваме Българската православна църква (БПЦ) да застане на позицията на РАДКО в реализацията на нашите задачи, предварително казани.

- В програмата на РАДКО е записано: “Македонизмът (сърбокомунизмът) за македонската българщина и цялостната българщина представлява раково образувание (паразитна мутация). Както е известно раковото образувание се формира от същите клетки, от които е съставен организмът, но тези паразитни клетки ядат организма до момента на неговата смърт. Разбира се, със смъртта на организма умира и раковото образувание. Единственият начин да се предотврати действието на този злокачествен тумор е своевременна хирургическа интервенция с цел неговото физическо отстраняване, въпреки че това  е болезнена процедура. Хирургията означава забрана на подражателите на македонизма (сърбокомунизма) да присвояват и да крадат нашата българска история от Македония, и по този начин да крадат нашето бъдеще, относно да ни отнемат нашето право на бъдеще. Македонистите (сърбокомунистите) не са и не могат да бъдат наследници и продължители на духовно-културната идентичност на българите от Македония. Те са наследници изключително само на политическата доктрина на македонизма (сърбокомунизма)…Т.нар. по конституцията на държавата, “македонски народ” е сръбска измислица и коминтерновско творение. Като продукт на македонизма (сърбокомунизма), той исторически никога не е съществувал. Македонските комунисти, чиято родина бе болшевишка Русия и Белград, за да могат да бъдат на власт след Втората световна война трябваше да платят на Сталин и Тито с кръвта и страданията, съответно с културния геноцид над собствения си народ – българите от Македония. Този садистичен акт е сравним със злодейството на византийския император Василий II – Българоубиец…”

Затова нас не ни интересува какво говорят ВМРО-ДПМНЕ (сталинистите) или СДСМ (титовистите). Ние знаем какво сме и какво искаме.